Две души в безкрая
Каква хармония.
Устни - сторили любов-целувка.
Какво изкуство.
Ръце, оплели кошница-прегръдка.
Най-чиста - обич в първи зори.
Най-свята - под звездите...
Приказка без злоба, вписана в сърцата.
Тайна за живота, носена като икона.
Щом двама заедно споделят черното и бялото,
игра на шах със невъзможното.
Кошницата прелива от слънца.
Дъга вълшебница ги подслонява.
Хлябът пресолен за тях е сладък.
Вкиснатото вино - открадната амброзия.
Трапеза - побрала цялата вселена,
две души - намерили се във безкрая.
***
© Антония Спирова All rights reserved.
