Feb 23, 2012, 11:48 AM

Две души в безкрая 

  Poetry » Love
714 0 3

Каква хармония.

Устни - сторили любов-целувка.

Какво изкуство.

Ръце, оплели кошница-прегръдка.

 

 

Най-чиста - обич в първи зори.

Най-свята - под звездите...

Приказка без злоба, вписана в сърцата.

Тайна за живота, носена като икона.

 

Щом двама заедно споделят черното и бялото,

игра на шах със невъзможното.

Кошницата прелива от слънца.

Дъга вълшебница ги подслонява.

 

Хлябът пресолен за тях е сладък.

Вкиснатото вино - открадната амброзия.

Трапеза - побрала цялата вселена,

две души - намерили се във безкрая.

 

***

 

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз пък не разбрах хареса ли се или не в коментара. Щом го докарваме до звездичките след стиха .... горко на звезите в небето - кой да ги опее тях, като пустите им звездички след стиха ни вадят очите!
  • Накрая тия звездички какво означават?Аз ги разчитам като многоточие.А то може да означава "е-е-ей-ехе...вятър го вее на бял кон!"
  • хубаво!
Random works
: ??:??