Две лица
ДВЕ ЛИЦА...
Когато демонът се пробуди,
сякаш времето спира!
Гневът отвътре се надига,
прокрадва се незабележимо
там, където края на живота началото си намира!
Нечия душа измъчена,
от болка неистова се раздира!
Очите пълнят се със злоба,
проблясват с отбясъка на ножа!
Изправяш се с юмруци стиснати,
насочени към Бога,
но не за прошка молиш,
а за ВОЛЯ!
Трябва ли да подадеш и другата страна?
Можеш ли да заглушиш шепота на лошата си страна?
Да изтриеш и последните следи от гордостта,
коленичейки в нечии крака,
с глава наведена да трепериш,
през сълзи да молиш за свобода?
НИКОГА!!!
Демона пусни, нека той справедливост да вътвори!
С леден дъх душата празна да съживи!!!
© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА All rights reserved.
