Feb 4, 2021, 10:58 AM

Две очи

  Poetry » Love
792 0 0

Диша в мен все още онзи безпощаден пламък
Луд пожар бушува на пристана на моята душа
Буден пак бленувам, но надеждата догаря
Търся път към бездната да удавя тази самота

 

Луд пожар бушува и всичко ще изпепели
Две очи красиви щом се взрат във мене
Стихията събуждат и кръвта ми закипи
Нямам нито избор, няма нито време

 

Две очи дълбоки като океанска падина
Необятни и загадъчни, мечти в себе си са вплели
Мислиш непознавам твоята душа
Но небесния простор аз виждам в очите ти кафеви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...