Белгун

The Confession at Saint Helena

Somewhere the sea waves had found a quiet peace,
The tired wind had even forgotten its howl fierce,
The great sun even shone without its warm rays,
There he was waiting for the end of his glory days.
Staring ahead he reminisced about the Alps, Egypt, Moscow ...

Белгун

Poetry » Odes and poems

2025-01-15T10:36:27+02:00 858

Моята Полина 🇧🇬

Една жена, като сияеща из необятното небе звезда.
Единствена и неподправена във моя свят си ти!
Като песен романтична галиш нежно всички сетива,
В ума ми палиш пламък и разпръскват се искри!
На върха на щастието влюбен пак към тебе тичам, ...

Белгун

Poetry

2024-09-12T09:47:08+03:00 652 2

Глътка щастие 🇧🇬

Откривах те всяка сутрин в горчивото кафе
седнал там под сянката на нашето време
рисувах те с палитра от пастелни цветове
красива, неподправена, преливаща във мене.
Будех се до теб с радостна усмивка окрилен, ...

Белгун

Poetry

2024-09-11T12:08:54+03:00 593

Дали ще можем да си простим 🇧🇬

Целият изпълва ме усмивката чаровна и добра,
а зад нея вина неизкупена от грехът забравен.
В думи красиви глъхне спомен за отминала тъга,
сърцата ни отново бият едно в едно събрани.
Вратата на живота си към теб открехнах я отново ...

Белгун

Poetry » Love

2024-09-10T18:37:54+03:00 484

Последна песен 🇧🇬

Oчите й влажни, опустушената й душа,
в самотния им дом седнала сред нищото
по лицето й едва пъплеше последната сълза,
простена и захвърли му писмото в пепелището.
"неискам думите ти голи и обещанията празни ...

Белгун

Poetry

2021-03-10T06:37:31+02:00 738

Мрази ме 🇧🇬

Не ме мрази защото съм различен,
Мрази ме защото непознавам любовта
Хули, обиждай ме със писък истеричен
Със мен ще погубиш своята душа
Накъде съм трьгнал ли ме питаш, ...

Белгун

Poetry

2021-03-05T09:53:26+02:00 647

Катарзис 🇧🇬

Тази любов ме убива, по-добре още днес дъхът ми да спре
В моят живот за себе си чужд, аз съм призрак
Нищо не чувствам и желание нямам
Умирам, блуждая, жадуващ твоите ръце..
А всичко понякога е толкова пъстро, обагрено в ярка тоналност ...

Белгун

Poetry » Love

2021-03-04T15:25:50+02:00 848

Посвещение 🇧🇬

Поиска стих с лично посвещение да напиша
Но как да го направя като духът ми погуби
За нея бях средство, не мечта за която диша
Какво биха означавали едни написани думи
На улицата излизам забил поглед в земята ...

Белгун

Poetry

2021-03-02T19:32:40+02:00 639

Реванш 🇧🇬

Убиха ни, стопиха ни и още продължават,
и още живи борим се, но мъртви ще се предадем
иззеха всичко, което хората сплотява
накараха ни в чужди ценности ние да се вречем
Как съсипаха народа ти моя бедна родино, ...

Белгун

Poetry

2021-02-26T11:22:55+02:00 632

Съзерцание 🇧🇬

Тъй бегло те познавам, но всеки ден за тебе мисля
влюбен до полуда ако щеш ме наречи
и трудно някой ще ме разбере, но аз не го и искам
знам само как копнея до мене да си ти.
Всяка сутрин зареден с надежда, дома си аз напускам ...

Белгун

Poetry

2021-02-25T19:50:22+02:00 619

Ти знаеш 🇧🇬

Ти знаеш, че често говорех без смисъл,
познаваш и думите празни и болка кървяща,
вакуум, безизходица, разбити съдби,
това ли остана от онази любов нашта?
Когато вечер да ме пуснеш не искаше, ...

Белгун

Poetry

2021-02-24T17:26:14+02:00 626

Народ без адрес 🇧🇬

Какво ти дадоха, мой беден народе?
Ден подир ден на едно място крачиш,
робството твое, рай за всеки идиот е,
живота си сив зад себе си влачещ.
Нима можеш да отгледаш мислещ човек, ...

Белгун

Poetry

2021-02-24T05:36:26+02:00 583

Непосилно бреме 🇧🇬

Знаеш ли как обожавам тишината?
Нея аз нося дълбоко във мен.
Онази тишина, която говори с душата,
говорят си двете всяка нощ, всеки ден.
А знаеш ли как само обичам тъгата? ...

Белгун

Poetry

2021-02-19T12:33:10+02:00 638

Нашите дни и години 🇧🇬

Като сън тя навести ме,
като сън от мен отлетя
с целувки топли и нежни дари ме
в прегръдките нейни аз бях у дома.
Очите ѝ, Господи, тези очи, ...

Белгун

Poetry

2021-02-18T11:27:51+02:00 628 2

Душа 🇧🇬

Стъпки отъпкани още ли следвам?
Този затвор не е за мойта душа!
Път на безвремие, път без надежда,
каторга, окови, дух сломен, празнота..
Животът тече, часовникът отброява, ...

Белгун

Poetry

2021-02-17T11:52:36+02:00 759

Далече там в небосвода 🇧🇬

Звездите над нас винаги ще блестят
Далечни, неразбрани и малко свенливи
Към тях поглед насочвам, седнaл в дъжда
Откраднати мигове неповторими
И чудя се често дали там в небосвода ...

Белгун

Poetry

2021-02-16T09:33:21+02:00 547

Таткова целувка 🇧🇬

Протегнати детски ръце
отчаяно търсят топла прегръдка,
и навяват мъка в човешко сърце
жадно да вкуси тръпчива глътка
от пресъхнало с уиски шише ...

Белгун

Poetry

2021-02-12T11:43:59+02:00 575

Пътят земен 🇧🇬

Този свят жесток децата свои изпитва,
в мъгла от мъка потапя живота техен.
Всяка ръка протегната с ярост изритва
и всеки връща на пътя му жалък и беден
На какво ги учи Той, какво им преподава, ...

Белгун

Poetry

2021-02-11T11:41:29+02:00 906

Когато любовта си отиде 🇧🇬

Когато любовта си отиде всичко потъва във фалшиво двуличие.
Няма спасителна лодка в този океан на огледално безразличие.
Листата падат, но нали все още не е дошла есента,
неизказани мисли, мълчание сухо, несподелена тишина.
Отказвам да приема, че щастие бих намерил само в тъгата! ...

Белгун

Poetry » Love

2021-02-11T11:25:21+02:00 1.2K 1

Воинът 🇧🇬

Не отстъпвай пред тази несполука, нито крачка назад,
знам, че е тежко, виждам сълзите бликащи в мъка и яд,
Мечтите пред тебе потъват, денят ти обречен заспива,
но когато е тежко неостъпвай, намери последната сила!
Като пред огледало вземи в ръка това парче хартия, ...

Белгун

Poetry

2021-02-10T11:42:48+02:00 1.1K 5

Моята пътеводна звезда 🇧🇬

Скитница намираща подслон в хорските души,
спира се, ляга, става и бяга без да се обърне,
смее се и плаче, мечти създава, после ги руши,
веднъж открила своя дом, тя ще се завърне!
Животът я обсипва с хули и милувки, ...

Белгун

Poetry » Landscape

2021-02-10T11:39:15+02:00 659

Покой 🇧🇬

Душата ми не иска да бъде вече тук,
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...

Белгун

Poetry » Philosophical

2021-02-09T10:46:40+02:00 594

Вечно на Върха 🇧🇬

На своя връх мечтан Христо остана,
гибел самотна, подвиг за вечността,
Еверест само най-достойни признава,
и прибра го, а на нас остави скръбта!
Какво се случи горе в мрака недостъпен, ...

Белгун

Poetry » Odes and poems

2021-02-08T22:24:40+02:00 1.2K 1 5

Душа Кокиче 🇧🇬

В онзи хубав и жизнен крайдунавски град
Слънцето в този мартенски ден меко грееше
Срещнах едно момиче, цял един нов свят
Едно сърце истинско там от години живееше
В нея видях аз мъка и радост преплетени ...

Белгун

Poetry

2021-02-05T23:47:43+02:00 554

Поход към мечтите 🇧🇬

О, Стихио горяща донеси ми ти плам във сърцето,
Дай ми от силата си вечна, аз искам да вървя по небето,
Дай ми да опитам от огънят жив и да усетя безкрая,
На мен не ми стига земята, тръгвам на поход за рая!
Родих се и дишах сред пътеки утъпкани, притиснат в окови, ...

Белгун

Poetry

2021-02-04T10:59:30+02:00 1.3K 1

Две очи 🇧🇬

Диша в мен все още онзи безпощаден пламък
Луд пожар бушува на пристана на моята душа
Буден пак бленувам, но надеждата догаря
Търся път към бездната да удавя тази самота
Луд пожар бушува и всичко ще изпепели ...

Белгун

Poetry » Love

2021-02-04T10:58:11+02:00 782

Откровението на Света Елена 🇧🇬

Накрай света, там където морските вълни намират тих покой,
там, където вятърът дори забравя изморен за своя вой,
Там, където Слънцето голямо блести без топлите лъчи,
Там се бе изправил, чакащ края на славните си дни..
Вперил поглед в океана за миг пак прекоси Сан Бернар, Кайро и Москва ...

Белгун

Poetry » Odes and poems

2021-02-02T10:13:51+02:00 827

Гората на моето мълчание 🇧🇬

Ноща покорява всяка частица от мен,
черни ръце се спускат и ме обгръщат,
потъвам удавен в залязващия ден,
мисли злокобни отново тук се завръщат.
Пред мене пътека обрасла с бодли, ...

Белгун

Poetry » Philosophical

2021-01-29T16:48:59+02:00 796

Преслав Велики 🇧🇬

Твоето величие в таз земя вечно ще живее
О, Преслав единствен за България си ти
Наследството ти винаги над нас ще грее
Отминалата слава твоят дух ще възроди
Симеон Велики пръв владетел славен ...

Белгун

Poetry » Odes and poems

2021-01-28T16:06:32+02:00 854

Който има сърце да види 🇧🇬

В този свят пропит със хорска завист и греховна лъст
господар алчността е и в нейно име брат - брата убива,
свят, който дори своя Спасител разпнал е на кръст,
свят, загърбил своята вяра, която сред равни въздига
И дали има изцеление за тази сган от неверници, ...

Белгун

Poetry » Philosophical

2021-01-27T09:35:42+02:00 868 1

Проклятието на Любовта 🇧🇬

Кажи ми, страннико, какво е любовта,
диша ли във тебе незагасващ пламък,
срещна ли я някъде скитащ по света,
река ли е дълбока или статуя от камък?
Кажи ми, ти видя ли пъстрите градини, ...

Белгун

Poetry » Love

2021-01-26T11:16:31+02:00 688

Окови 🇧🇬

Времето днес за какво го пилеем?
Нима за нечии чужди мечти?
Кога българско знаме пак ще развеем,
ще грабнем завета на наш'те деди?
Дните си как избрахме да живеем? ...

Белгун

Poetry

2021-01-22T15:04:05+02:00 599 2