Две птици огнени....
Две птици огнени...
Отбягваш ме, отбягваш ме, а аз,
наивница, си мисля, още час,
и пак при мен ще станеш окрилен
от своите мечти и своя ден.
Започва ден отново, но боли.
Ти тук си и съдбата ромоли.
Но няма кой да каже от какво
създадено е нашето дърво.
Дали е дъб, брезичка ли, върба
разплакана или пък баобаб,
дали е лешник, орех или пън?
А може би е вишна в твоя сън.
Отбягваш ме, отбягваш ме, а аз,
наивница, живея още час,
за миг при мен да дойдеш окрилен
от своите мечти и своя ден.
Две птици сме на клона на река,
край нея разбълбукан е вулкан.
Отбягваш ме, отбягваш ме, а аз,
наивница, сънувам още час.
Но може би греша и сме искри,
разплискани от слънце в моя скрин.
Отварям и издирвам твоя миг.
Дървото заприличва ми на вик...
Натрапникът в гората ни следи,
нахално пали огън с облак дим
и мисли, че разбира песента
на птиците. А огънят е тя.
Сънувам те. Сънувам още час.
Нощта е кратка, няма ли за нас
уютен дом и бухалче за страж.
От гъбки е животът ни, но наш.
Обиждаш ме. Греша ли пак? Боли.
И бързо пак обграждам се с бодли.
В съня съм просто бебе-таралеж,
а ти - сокол от пламък и от скреж.
© Йоана All rights reserved.
