limeruna (Йоана)
565 3355
29.08.2020 г., 6:47 ч.

Две птици огнени.... 

  Поезия » Любовна, Философска, Друга
438 2 4

Две птици огнени... 

 

Отбягваш ме, отбягваш ме, а аз,

наивница, си мисля, още час,

и пак при мен ще станеш окрилен

от своите мечти и своя ден.

 

Започва ден отново, но боли.

Ти тук си и съдбата ромоли.

Но няма кой да каже от какво

създадено е нашето дърво.

 

Дали е дъб, брезичка ли, върба

разплакана или пък баобаб,

дали е лешник, орех или пън?

А може би е вишна в твоя сън.

 

Отбягваш ме, отбягваш ме, а аз,

наивница, живея още час,

за миг при мен да дойдеш окрилен

от своите мечти и своя ден.

 

Две птици сме на клона на река,

край нея разбълбукан е вулкан.

Отбягваш ме, отбягваш ме, а аз,

наивница, сънувам още час.

 

Но може би греша и сме искри,

разплискани от слънце в моя скрин.

Отварям и издирвам твоя миг.

Дървото заприличва ми на вик...

 

Натрапникът в гората ни следи,

нахално пали огън с облак дим

и мисли, че разбира песента

на птиците. А огънят е тя.

 

Сънувам те. Сънувам още час.

Нощта е кратка, няма ли за нас

уютен дом и бухалче за страж.

От гъбки е животът ни, но наш.

 

Обиждаш ме. Греша ли пак? Боли.

И бързо пак обграждам се с бодли.

В съня съм просто бебе-таралеж,

а ти - сокол от пламък и от скреж. 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво и оригинално!
  • Много ми хареса!
    Браво, Йоанка!
  • Благодаря! Тази извадка е съвсем самостоятелно стихотворение, събрало най-важното
  • "Две птици сме на клона на река,
    край нея разбълбукан е вулкан...
    Но може би греша и сме искри,
    разплискани от слънце в моя скрин...
    Сънувам те. Сънувам още час.
    Нощта е кратка, няма ли за нас
    уютен дом и бухалче за страж.
    От гъбки е животът ни, но наш."

    Толкова свежо и новаторски може да пишеш единствено ти, Йоана! Не намирам думи да изразя възхищението си пред огромния ти талант.
Предложения
: ??:??