Две сълзи!
Две сълзи!
Едва две сълзи успяха
да отронят моите очи.
Болката в сърцето ми е толкова голяма.
Но то сякаш е ледено, вкаменено!
Сякаш е страничен наблюдател.
Разбира всичко, но не усеща.
И аз, ето ме, ставам все по-перфектна,
но за сметка на това губя себе си.
Ставам „Кукла без душа”!
Но нали казват, че душата
е същността на човека,
неговата сила, неговата истина,
а очите са прозореца към нея!
А аз си искам силата, истината, душата.
Обратно!!!
И ето, сега стоя загледана в небето,
в звездите, и търся дълбоко в себе си
онази частица любов, която ме държи жива!
Търся и знам, че ще успея.
Ще захвърля лошото минало.
Ще бъда пак цяла и дори по-силна.
Ще бъда пак горда и с усмивка на уста.
Ще бъда пак отново „Аз”!
© Натали Петрова All rights reserved.
Благодаря!
