Две сълзи!

Едва две сълзи успяха

да отронят моите очи.

Болката в сърцето ми е толкова голяма.

Но то сякаш е ледено, вкаменено!

Сякаш е страничен наблюдател.

Разбира всичко, но не усеща.

И аз, ето ме, ставам все по-перфектна,

но за сметка на това губя себе си.

Ставам „Кукла без душа”!

Но нали казват, че душата

е същността на човека,

неговата сила, неговата истина,

а очите са прозореца към нея!

А аз си искам силата, истината, душата.

Обратно!!!

И ето, сега стоя загледана в небето,

в звездите, и търся дълбоко в себе си

онази частица любов, която ме държи жива!

Търся и знам, че ще успея.

Ще захвърля лошото минало.

Ще бъда пак цяла и дори по-силна.

Ще бъда пак горда и с усмивка на уста.

Ще бъда пак отново „Аз”!