Две влюбени очи
Две влюбени очи
Самотни, влюбени очи...
Мъката по неизживяните мечти
тъжно, плахо в тях мълчи.
Две нежни, искрени сълзи
по невинното лице се стичат.
"Къде си?" питат две очи
и още две сълзи потичат.
Блед спомен в съзнанието личи
за теб и твоята любов,
която отиде си просто ей така
и не връща я отчаян зов.
Очите плачат, не искат сами да са сега.
Не вярват те, някой да ги разбере,
а чакат земята жадно да ги прибере.
Мечти, копнежи угасват като звезди,
едно самотно тяло бавно умира,
душата му свободна е - тъжно тя лети.
Към теб идва и да те обича не спира...
© Мартин Стоянов All rights reserved.
