Двете лица на любовта
От звездната вселена на всемира,
пристигаш по спирала невидима
и две души с една искра събираш,
та щастие в живота си да имат.
Стрелите ти са с медена отрова,
прониза им сърцата доверчиви...
За нежност и за ласка си готова...
След теб реки от сълзите горчиви.
На влюбени сърцата дълго чакат,
от теб, любов, да бъдат призовани,
но ти рушиш основите на брака,
които са от Бога съчетани.
Повярваха в съдбата си щастлива,
словата ти приеха с пълна вяра.
На думи ти си нежна, обичлива...
Делата ти са пълни с изневяра.
Подлъга ги със сладките целувки...
и светлите искрици във очите,
но всичките примамливи преструвки
прикриваш зад воала на лъжите.
След първата вълна на заслепение
животът ги въвлече във мъглата...
и случи се, че в миг на просветление,
подложиха ухото на мълвата...
Такава си – и нежна, и лукава...
след срещи вдъхновени и раздели
ти щастието лесно разрушаваш...
Те – пътища неведоми поели..
И ето го началото на края...
Основите на брака разрушила...
по новата пътека, не към рая,
ти тласна ги към ада с пълна сила.
Любов, Любов, мечта си ти желана...
Родена там, отвъд – във необята.
Двулика си, пристигаш без покана
при хората, родени на Земята.
17 ч., 29 декември 2019
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
