Двойка на изпит при злобата
Двойка на изпит при злобата
Не притваря дори за минута противната злоба
свойте жадни, вторачени в нищото сиви очи.
Най-нахално те следва, пълзи като властна прокоба,
настанява се в мислите, слуша, човърка и бди.
Като някаква стара и крива ръждива отвертка
надълбоко прониква, в душата дълбае човек
и така всеки ден го върти, сякаш прави проверка
на какво се крепи годността му за днешния век.
Всеки устрем красив, всеки зов – тя е стиснала здраво,
даже пулса в сърцето забавя, притиска, души...
Упорито го учи да бъде бездушно, кораво –
да не търси любов и да спре да тупти – да мълчи...
Тя и мен ме извика на изпит и помня, че ходих,
но ме скъса. Написа ми двойка – не бил съм готов.
Що прашасали книги и стари тетрадки прерових,
ала никъде – никъде в тях, аз не срещнах любов.
Всички бяха едни – ненаучни, бездушни и вяли –
не разказваха нищо за вън подивелия свят.
Не посочваха пътя на зимните веещи хали,
нито как настани се в душите ни толкова смрад.
С тази двойка за себе си знам – неподготвен съм сиво
да живея нормално и тихо във днешния ден.
Затова пожелавам на другите – нека красиво
извървят своя път и да са – по-щастливи от мен!
© Росен Гъдев All rights reserved.
