Двойно с лед
Самотни нощи, пусти като степ,
и дни сред начумерени пейзажи.
Дали все някога ще можем с теб
да сбъднем влюбените си миражи?!
Каква игла в сърцето си забил -
бродира името ти непрестанно.
Стош пред мен и погледа си впил
в лицето ми... Нима изглеждам странно?!
Днес, мили мой, уви, не ми се слуша
за нежна обич как заспиваш жаден.
Годините постлаха в мене суша
на мястото на извора прохладен.
ТЯ чака! Както толкова години
аз чаках ти да бъдеш мой, навярно...
Върви при нея! Истински щастливи
смелчаците са. Другите са жалки!
Поредна вечер пуста като теб
след дни, преминали в кошмар прощален.
Животът пак наля ми двойно с лед
и със усмивка каза ми: " Наздраве!"
© Ралица All rights reserved.
