Дворецът без ключалки
Посветено на Н.!
Той е всичко това – сто пъти повече!
Не, не е бил мечта, нито вечно оброчище,
а молитва изпълнена – Боже помилване!
Той гради – не руши, и запазва във дланите,
във живота ми – опазва ме и знае ми раните.
Има място във дверите на човешката троица -
Единението –ум, сърце и душа,
и да спи, вечер - галят му дланите
кутията мека на същността.
Той не лъже в очите и не краде,
не ограбва - дарено е всичкото!
А очите му милват ме – думи не трябват,
без вериги са моите ръце, и умът
няма спирка, а душата се смее - щастлива е.
Да летя съм свободна – крила не ми трябват!
Във килера съм хвърлила снопи черни пера,
но метлата си пазя, с нея замитам се,
из коридорите, дворцови, след стъпки в калта...
Яхнала и развяла косите си, прелетявам,а вихърът,
диша след мен само смеха…
© И.К. All rights reserved.
