Nov 6, 2005, 8:05 PM

ДВУБОЙ

  Poetry
1K 0 4

ДВУБОЙ

 

Струва ли си да те търся? Победен,

аз ще се скрия в своите миражи

и там ще чезна ден за ден,

като безплътна сянка... Много важно!

 

Ще има ли тогава топлина,

която да те сгрява, щом замръзнеш?

Ти слаба си. Ти просто си жена

и ти е нужен огън, да не зъзнеш.

 

Ще ме потърсиш в мразовита нощ.

И в нея ти ще бъдеш победена.

Ще бъда само пустота, мираж;

надежда, от суетност изхабена.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е!
  • Колкото и да сме силни,ние просто сме жени и няма нищо по-нормално от стемежа ни да бъдем закриляниМного е истинско!
  • Присъстващите винаги са изключение
    Ако трябва да бъда сериозен - смятам, че в много отношения жените са по-силни от нас.
  • Харесва ми чувството,което кипи в написаното,но не забравяй,че не всяка жена е "просто жена" и е слаба.Винаги има и изключения.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....