Схватка
С живота, откакто се помня,
сме вкопчени гуша за гуша.
Създал ме (ах, ход вероломен!)
и сетне ни дъжд, нито суша
отлагат свирепата схватка.
Не свеждам клепачи срещу му
и често, макар и за кратко,
прехвърчат между ни куршуми.
Не свеждам клепачи. Обратно -
следя го със луда насмешка.
(Разнищих те, вечна загадко -
кървиш ти съвсем по човешки!)
В очите ми сякаш е пясък,
в гърдите - и огън, и зов е.
Смеха ми разголва до крясък.
Облича тъгата ми в строфи.
© Александър All rights reserved.
