Дядо
На ъгъла в подножието зАветно
на стълбището, дето си градил,
поседнал си безмълвно, мили дядо!
Очите уморени си присвил!
Ветреца милва сбръчканите бузи,
подмята избелялата яка,
трапчинки вае в бялата ти блуза
и после се премята през плета!
Ръцете ти напукани подпират
тоягата от дялано дърво!
Цървулите напрашени се взират
в калинка върху тъничко листо!
И слънцето целува раменете ти,
прегърбени от толкова товари...
А спомени, от времето пометени,
сърцето ти отдавна сладко парят!
И знам, че днес молитвата си вграждаш
в подножието зАветно на стълбите,
които с обич, с вяра си изграждал,
да брули там ветреца летен внуците!
© Катя All rights reserved.
