Дяволски флирт
Дяволски флирт
Хайде, Дяволе, сядай! Дано не е слаба ракията.
Да. Наливай! Не питай! И смело си сипвай в чинията!
Колко малко ни трябва - едно оцеляло пристрастие...
После адски надежди. Ех, няма го пълното щастие.
Не. Горещо е. Чакай! В мезето май ровиш отнесено,
а е дяволски вкусно, да знаеш, това твое печено.
Зная, майстор си с огъня – колко катран си забъркал.
Колко хора с ракия и черен хайвер си объркал...
Да, да! Чух те добре и разбирам какво ми предлагаш.
С тези мъжки ръце съвестта ми дори изкушаваш.
Тези дяволски бицепси знаеш ли колко са адски?
И след две-три ракии рогата ти... много са сладки!
Да! Разбирам! Кажи! Съвестта ми не е първа младост.
Доста често я ползвам. За нея предлагаш ми радост?
Нощем просто ще спя и ще мога дори да сънувам.
А оназ – съвестта – за какво ми е, викаш. Не струва!
Но желаеш в комплект - съвестта ми, душата, сърцето.
Три в едно искат в ада. Коктейли. Така е прието?
Ако тръгна със теб и продам съвестта си модерно,
ще получа в казана и спа процедури наверно.
Хайде, без антураж! Тръгвам право към голите истини.
Съвестта е багаж. А сърцето – от Бог недомислено.
Но душата ми, знаеш ли, в ада не може да литне
с изгорели криле. И с катрана ти няма да свикне.
Сипвай, Дяволе, хайде! Добра е. Добра е ракията.
Но душата ми някак не може да влезе в кесията.
Тези дяволски бицепси колко добре ме прегръщат.
И към старата съвест ме връщат, ме връщат, ме връщат...
© Нели Господинова All rights reserved.
Поздравче!
