Дяволско
Един ден с Дявола делихме стая.
Смело гледах го във черните очи
и дали от виното, сама не зная,
но страхът човешки в мене не личи.
Дяволът ме гледаше с насмешка,
мислеше, че в мене буди страх.
Аз му казах „Не, тук няма грешка.
Туй не е последният ми грях!”
Чашата със вино му подадох,
той отпи горчивата тъга
и на разпита му се подадох
„Камък нося в мен, а не душа!”
Сякаш в миг той вцепени се –
Дяволът усети пролетта,
нещо във кръвта му промени се –
Дяволът почувства любовта!
© Яна All rights reserved.
