Нека не мълчим много дълго, не прекалено.
Няма ли дъх на думи, става студено.
Няма ли тайни мисли с теб споделени,
ставаме си излишни, чужди без време.
Помежду ни нека не ляга така самотата,
рано е още да бъдем с теб непознати.
Нека си кажем нужното, онова в сърцата.
Само така ще превърнем в наша и тишината.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
