Дъх стаила
Дъх стаила, а немирни две очи изгарят в плам.
В себе си огньове скрили - от тях искрица ще ти дам!
За да стопля и да сгрея две ръце, едно сърце.
Обич нежна за да влея със усмивка на лице!
Дъх стаила, а немирни устни търсят те с любов,
за да пият неуморни и да вливат в теб живот.
За да кажат с допир нежен, колко е красив денят,
когато с пламъка копнежен устните в едно се слеят.
Дъх стаила, а немирна душата твоята зове,
щом зора е зазорила, радост болката да спре.
Та да литнат там в безкрая две души в едно
и тогава ще узная истинското лято е дошло.
Дъх стаила, а немирно блъска моето сърце.
обич ласкава и мила щом на път я позове.
Сред ухание на лято с дъх на цъфнала липа,
обич моя - не разбра ли... аз те чакам - ти ела!
В себе си огньове скрили - от тях искрица ще ти дам!
За да стопля и да сгрея две ръце, едно сърце.
Обич нежна за да влея със усмивка на лице!
Дъх стаила, а немирни устни търсят те с любов,
за да пият неуморни и да вливат в теб живот.
За да кажат с допир нежен, колко е красив денят,
когато с пламъка копнежен устните в едно се слеят.
Дъх стаила, а немирна душата твоята зове,
щом зора е зазорила, радост болката да спре.
Та да литнат там в безкрая две души в едно
и тогава ще узная истинското лято е дошло.
Дъх стаила, а немирно блъска моето сърце.
обич ласкава и мила щом на път я позове.
Сред ухание на лято с дъх на цъфнала липа,
обич моя - не разбра ли... аз те чакам - ти ела!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
