Дъжд
Ах, този дъжд немирен -
напълни ми с капки очите
и сега две ручейчета бистри
по лицето ми се стичат.
Не, не плача! Защо да плача -
след него идва пролетен вятър,
той измива всяка чернилка,
ще отнесе и моята мътилка.
Отдавна в очите ми не е валяло,
от тази суша се напукаха жадни;
сърцето - и то се втвърди като камък,
ранявано често от хора безпощадни.
Не спирай да валиш ти, дъжд,
измиващ Душата зажадняла,
нека затанцува още веднъж,
от чистота и свежест разцъфтяла!
© Валентина Иванова All rights reserved.
