valantai155 (Валентина Иванова)
123 253
Jun 20, 2012, 11:07 PM

Дъжд 

  Poetry » Other
516 0 5

Ах, този дъжд немирен -
напълни ми с капки очите
и сега две ручейчета бистри
по лицето ми се стичат.

Не, не плача! Защо да плача -
след него идва пролетен вятър,
той измива всяка чернилка,
ще отнесе и моята мътилка.

Отдавна в очите ми не е валяло,
от тази суша се напукаха жадни;
сърцето - и то се втвърди като камък,
ранявано често от хора безпощадни.

Не спирай да валиш ти, дъжд,

измиващ Душата зажадняла,
нека затанцува още веднъж,
от чистота и свежест разцъфтяла!

© Валентина Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??