Jul 3, 2015, 11:14 PM  

Дъжд 

  Poetry » Landscape
410 0 1

Отекна гръм. И после зяваля.
Тъй монотонно, сякаш пред потопа.
И чувствата от земната кърма
прииждат и се вихрят във въртопа.

 

И времето препускащо се спря
окъпано от капките ти щедри.
И заблестя, от нищото изгря,
една дъга - душата да разведри.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??