Дъжд сякаш вечност вали,
пее капчука песен позната,
нещо възкръсва... после боли...
от дъждовната майска соната.
Измамно сме близо в дъжда,
а всъщност безкрайно далече,
и на теб ли шепне притчи нощта,
че е миг радостта, а адът е вечен.
Денят потъна в твоите очи,
след него и аз те прегръщам,
нека дъждът безкрайно вали...
не искам от там да се връщам.
© Запрян Колев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
