Дъжд
Изписах те със устни по дъжда,
а буквите превърнаха се в капки
и името ти върху мене заваля,
на вадички се плъзна към душата.
Със мокри длани в себе си те впих,
(усещаш ли ме... колко си далече?)
Със капките ще ти напиша стих
чети, когато мен ме няма вече...
Аз чаках... колко време... цял живот?
Та той животът си изтече без да пита,
а между пръстите ми пясък от любов
от счупения ми часовник се изсипа.
Дъждът вали, а всяка песъчинка
е спомен изтънял от чакане.
Валят сълзи... със спомени се сливат,
щом спре аз ще изчезна... някъде...
И щом изсъхне пясъкът дано
написаното с капките да е останало,
чети тогаз и спомняй си защо
във дъжд превърнах се и няма ме...
снимка: интернет
© Биляна Битолска All rights reserved.
