Изписах те със устни по дъжда,
а буквите превърнаха се в капки
и името ти върху мене заваля,
на вадички се плъзна към душата.
Със мокри длани в себе си те впих,
(усещаш ли ме... колко си далече?)
Със капките ще ти напиша стих
чети, когато мен ме няма вече...
Аз чаках... колко време... цял живот?
Та той животът си изтече без да пита,
а между пръстите ми пясък от любов
от счупения ми часовник се изсипа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up