Дъжд
Денят от сутринта е сив,
а моят дом приятно тих...
Навън дъждът в сребристи нишки
облива с обич в сън триптих.
Но тук е тихо, просто мир...
В такива дни дъждовно слети
домът ми тегли ме безспир,
единствен храм сред сто планети.
Почуква клонче по стъклото
с напъпила зеленина едва.
В жилките му нежно сплетени
узрява нов живот и плод сега.
Пред огъня протягам крак.
Отпивам малка глътка вино.
И зная, че в тази моя тишина
е всичко мило и любимо
Дъждът приглася в ритъм свой
мелодия със скрита нежност.
Вечерни стъпки, после той
изчезва в синева безбрежна.
© Валя Сотирова All rights reserved.
