Дъжд от радост
ДЪЖД ОТ РАДОСТ
Приспала съм до смърт онази обич -
за малко всъщност тя не ме уби...
Макар без думи, но си взехме сбогом,
съдбата ни е вече две съдби.
Тъгата ни на две тъги се скъса
и пътят ни на две се раздели.
Животът ни е два пъти по-мръсен
и всяка болка два пъти боли.
А съвестта е два пъти по-тежка.
За вярата... дали да спомена...?
Тежи от прошки, и тежи от грешки,
тежат безвремия и времена...
Под напора крилете ми пропукват.
Ще стигна ли небето си? Не знам...
И в отговор дъждът внезапно руква
от радост, че не плаче вече сам.
Лондон 2019, Р.Ч.
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
