Дъжд от радост
ДЪЖД ОТ РАДОСТ
Приспала съм до смърт онази обич -
за малко всъщност тя не ме уби...
Макар без думи, но си взехме сбогом,
съдбата ни е вече две съдби.
Тъгата ни на две тъги се скъса
и пътят ни на две се раздели.
Животът ни е два пъти по-мръсен
и всяка болка два пъти боли.
А съвестта е два пъти по-тежка.
За вярата... дали да спомена...?
Тежи от прошки, и тежи от грешки,
тежат безвремия и времена...
Под напора крилете ми пропукват.
Ще стигна ли небето си? Не знам...
И в отговор дъждът внезапно руква
от радост, че не плаче вече сам.
Лондон 2019, Р.Ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
