Валят ли, валят ли въпроси...
Всъщност аз съм въпрос, мокър до кости.
В късен залез - луд сенокос,
в ранен изгрев - коледен пост.
Някой мас от сланина прибира,
друг цветя от полето краде,
а сърцето ми бие, не спира
да ме пита:"А сега, накъде?".
Този дъжд от въпроси е вечен,
а умът ми - пробит дъждобран.
Някой ден, но много далечен,
може би, ще съм вече разбран.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
