Валят ли, валят ли въпроси...
Всъщност аз съм въпрос, мокър до кости.
В късен залез - луд сенокос,
в ранен изгрев - коледен пост.
Някой мас от сланина прибира,
друг цветя от полето краде,
а сърцето ми бие, не спира
да ме пита:"А сега, накъде?".
Този дъжд от въпроси е вечен,
а умът ми - пробит дъждобран.
Някой ден, но много далечен,
може би, ще съм вече разбран.