Бездомни облаци се движат
по вселенското небе.
И ветрове за тях се грижат
по въздушното трасе.
Закриват слънцето с пердета-
спират всякакви лъчи.
Летят с вълшебните чержета,
а земята си мълчи.
И пълен хаоса настъпва,
щом се горе загърми.
От мъка Господ- Бог отстъпва:
дъжд започва да ръми.
Когато мъката му мине,
слънцето отпред върви.
И няма то да се размине-
в залеза ще закърви.
© Никола Апостолов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
