26.01.2016 г., 20:19

Дъжд преди залез

464 0 3

Бездомни облаци се движат

по вселенското небе.

И ветрове за тях се грижат

по въздушното трасе.

 

Закриват слънцето с пердета-

спират всякакви лъчи.

Летят с вълшебните чержета,

а земята си мълчи.

 

И пълен хаоса настъпва,

щом се горе загърми.

От мъка Господ- Бог отстъпва:

дъжд започва да ръми.

 

Когато мъката му мине,

слънцето отпред върви.

И няма то да се размине-

в залеза ще закърви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...