Дъждовалеж капколюбовен нежнолей се
и целувково гушникопнежно гали.
Сърцелюбимата на щуроприказките смей се,
и креватоложни помисломераци в мене пали...
А тя щурченебрежно безчадърно
на капколаските се сладкоусмихва.
Желателно ми е да я дъждопрегърна
и мераколожието все повече тревопониква...
Но как се романтикосъчетават
мъжежеланието ми от първичностраст,
със чистомислието на моментоблянът
в очилазурието й, се питам, питам аз?... ...