ДЪЖДОВЕ 2
Дъждове 2
За да останем чисти и далеч от тук,
ще си говорим, ще се слушаме,
ще се усмихваме, когато ни се плаче...
Докато меланхолията не ни "фрасне" по челото.
Ще се събудим в бяла стая с бели легла,
с чисти чаршафи с мириса на белина.
От удара развиваме защитна реакция,
изхвърляме лошите спомени... за да не се погубим.
И така, докато не се превърнем в крайни ОПТИМИСТИ,
от онези досадните,
които все повтарят, че всичко е розово
и усмихнато.
Тези, дето се вдъхновяват от размазан охлюв в гьола
и виждат в тая преждевременна ужасна смърт
съвършенството на кратката вечност.
Преминали през тази весела метаморфоза,
ще сме като трън в очите на песимистите,
а те ще ни гледат с дълбоките си кладенци-сълзи
и ще си мислят "Невежеството е блаженство!"...
докато нещо не ги фрасне по челото.
Ще нарисувам пак усмивка :) на вратата,
тя пак ще дойде със памук и с ацетон в ръката,
за да превърне щастието ми в ПЕТНО.
Ще я издебна да я "фрасна".
Ако ли не, ще я изгоня вън в дъжда!!!
© Роси Стефанова All rights reserved.
