Подготвя се дъждът за воден празник,
рисува капки, после с радост пуска.
Денят е тих, спокоен, не ме дразни,
дъждовно се сгъстява от закуска.
Вали си неочаквано, красиво
и може да празнува денонощно,
и чисто е навред, и се разкрива
една любов с невинна, мокра мощност.
Какъв възторг от капките се стича,
открили ми щастлива необятност,
дъждът вали – обичащ и обичан,
прошепва ми го днес и многократно.
© Милена Френкева All rights reserved.
Благодаря ти, че си тук!
Размечтаха ме думите ти.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
