Дъждовна болка
Под стряхата ми безутешно плака,
един бездомен и объркан дъжд.
Луната му - играчка счупи мрака,
пораснал се събуди изведнъж.
Присмива му се злобничко капчука
и всяка капка - зрънце е вина.
И плахо по прозореца ми чука,
на топло да го пусна - във съня.
Плачи, дъждец! Ще седна тук, на прага,
детето в мене, с тебе ще скърби.
Ще те усмихне бяла пролет, драга
и "котенцата" - в старите върби.
Пораснеш ли - боли! Сама го зная.
Но преходна е мократа тъга.
Ще грейне слънце златно и накрая,
дъждовна болка ще роди дъга...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
