Дъждовна раздяла
Като птица ранена небето
в морската шир се разби.
На парченца, кой пръсна сърцето...
с мълния, кой го срази?
Кой остави морето самотно,
кой вълните по брега разпиля?
Кой уплаши лятото знойно...
слънцето кой завладя?
Ти ли, стихийо, скална сирена,
морския вълк остави без дъх?...
Една любов... от епическа сцена,
изваля се с капките дъжд.
Морето кипи, а вълните с къдрици
пристъпват по пясъка в бял ритуал...
Кормораните в стройни редици
изпращат лятото по брега опустял.
Копнее, тъгува самотно морето,
с буреносен облак лицето покри.
В дълбините му, там във сърцето...
соленият дъжд ще вали, ще вали.
15.07.2022г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
