Дъждът дойде,поръси и си замина...
А ние искахме задълго да остане!
Като младеж отлетя за чужбина,
с жажда да натрупа благо имане.
Но се случиха по другому нещата.
Небето не е всякога тъй благодатно,
както го желаем и носим в душата.
Кой ориса със суша от светотатства
земята ни?И с пожари лятото запали?!
А дъжд вали,колкото да не забравим,
че в чужбина небесните тела и нрави
живеят с правилата:"взели,но не дали."
© Стойчо Станев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
