Дъждовно
Пак заваля. Шантаво време.
И ми намокри душата.
Попритъмня. Зафуча вятър.
Даже морето стене.
Към хоризонта- мрачно и сиво.
Някаква лодка се мята.
Плажа напуснаха с кикот децата.
Почна да става мъгливо.
Взеха да се надигат вълните.
Пръскат ме с морска пяна.
Прескачат се, да ме хванат.
Да ми измият сълзите.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
