Дъхът ти - вятър пролетен -
целуна пресушаващо капките дъждовни.
Валяха изворно очите ми!
Тъгата в миг се подслони
в прозрачен облак и изчезна!
А аз, улисана в целувките, вълшебно галещи,
стоях учудена и безмълвно питах се:
- Как успяваш да не позволяваш
усмихнато да не сияе винаги лицето ми!
© МИСИЯ All rights reserved.