Дъждът
Навън не спира да вали,
градът потънал в тъмнина е.
Вали от дни... от седмици
навсякъде тъга е.
Дъждът мокри и облива,
като катарзис той преоткрива.
А ний сме мрачни, натъжени,
сякаш животът липсва в наш'те вени.
Дишаме, но сме неживи.
Уж преражда той, дъжда!
А ние бягаме от него,
за да не хванем може би ръжда!
Дъждът е нужда, дар неустоим -
той живота може да спаси...
а ний със мрачните гримаси
само под чадърите стоим!
© Деница Марашева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
