Дъждът
Дъждът
Навън не спира да вали,
градът потънал в тъмнина е.
Вали от дни... от седмици
навсякъде тъга е.
Дъждът мокри и облива,
като катарзис той преоткрива.
А ний сме мрачни, натъжени,
сякаш животът липсва в наш'те вени.
Дишаме, но сме неживи.
Уж преражда той, дъжда!
А ние бягаме от него,
за да не хванем може би ръжда!
Дъждът е нужда, дар неустоим -
той живота може да спаси...
а ний със мрачните гримаси
само под чадърите стоим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Марашева Всички права запазени
