Дъждът
Навън се лее топъл летен дъжд,
отмива на душите мръсотията.
Дъгата появи се изведнъж
И нарисува дълга , цветна диря
Във тъмното, подгизнало небе.
Едно дете изкочи във дъжда
и заподскача в локвите безстрашно,
разпръскваше дъждовната вода
като светена. Беше много важно
да се намокри цялото.
Не мислех, излетях като стрела,
поставена в опъната тетива
и заиграх със него под дъжда.
Танцувахме със капките дъждовни
един забравен воден ритуал,
със който се пречиствахме до кости.
Това бе моят дълго чакан бал,
на който изоставих всички гости.
Останах със детето и дъжда,
Без капка срам и чувство за вина.
05.08.21г
© Nina Sarieva All rights reserved.
