ninasar (Nina Sarieva)
242 1979
6.08.2021 г., 23:05 ч.

Дъждът 

  Поезия » Друга
118 1 5

Навън се лее топъл летен дъжд,

отмива на душите мръсотията.

Дъгата появи се изведнъж

И нарисува дълга , цветна диря

Във тъмното, подгизнало небе.

Едно дете изкочи във дъжда

и заподскача в локвите безстрашно,

разпръскваше дъждовната вода

като светена. Беше много важно

да се намокри цялото.

Не мислех, излетях като стрела,

поставена в опъната тетива

и заиграх със него под дъжда.

Танцувахме със капките дъждовни

един забравен воден ритуал,

със който се пречиствахме до кости.

Това бе моят дълго чакан бал,

на който изоставих всички гости.

Останах със детето и дъжда,

Без капка срам и чувство за вина.

05.08.21г

 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ооо, как обичам да пробвам колко са дълбоки локвите🤣
  • Благодаря! Харесва ми когато хората около мен са усмихнати и весели!
  • " Разпръскваше дъждовната вода
    като светена"!!!👏😄
    И на мен ми се прииска като безгрижно детенце да поцопкам из уличните локви! Много игриво и фриволно настроение създаваш, Нина!🎈
  • Като дете обичах да газя в локвите. Искам да го направя и сега, просто чакам дъжда! Благодаря за отзивчивостта към моите стихове!
  • Обичаш дъжда и той те обича, щом ти позволява да го нарисуваш толкова пластично с думи. Имам чувството, че дъждът вали и при мен,докато го чета и заедно с вас се пречиствам
Предложения
: ??:??