Дъждът е спомен за невинност
във вените ми от години
и колко и да е обидно-
подписва се със мойто име.
Разсича ме като завеса,
вали ме в пустота от „Аз съм”
и стича се безумно весел
в смеха, във който съм угаснал.
Рисува себе си във капка
в окото ми – притихнал люляк,
край който босоног хлапак съм,
подгонил в нищото светулка.
© Владимир Владимиров All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
