Дъждът и тази нощ не закъсня...
На дъщеря ми
Дъждът и тази нощ не закъсня...
Барабани по покрива. (Минорно)
Тя пак е до прозореца. Сама.
И с Мрака зад пердето си говори...
А Мрака - диша топло. Като жив!
Единствено Дъжда го натъжава...
И на жената профила красив -
зад бялото перде се откроява.
Каква магия в този профил блед!
Как ореолно в тъмното сияе...
Жена - неволна Муза на поет.
Тя, всъщност... е светица! Но не знае.
И, затова - отпива тишина,
под напева дъждовен оцеляла,
Един прозорец.... И една Жена.
Най-тъжната, която съм видяла!
А Мрака диша топло. Като мъж.
Който - досущ на нейния прилича!
Но, някак - оглупял, от този дъжд -
внезапно спомнил си... че я обича!
Две чаши вино (вляво от свещта) -
на масата рубинено светлеят...
Едната (ненапита) - за Нощта.
А другата (по-тъжната) - за нея...
Дъждът - и тази нощ не закъсня.
А пламъчето на свещта чертае
прозорец... И най-тъжната Жена!
Тя, всъщност... е щастлива!
Но не знае...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
