Nov 15, 2006, 12:41 PM

Дълбини 

  Poetry
485 0 6

Затварям вратата,

а с нея и себе си.

Пада на земята

тялото студено,

а с него умира

и последната надежда.

Сълзи се стичат по лицето,

а душата ми стене

с последни капки живот.

Трудно опитвам се

да дишам, но още по –

трудно е да извикам,

че самотна съм,

че искам просто

прегръдка топла.

И все повече боли …

© София Русева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??