Затварям вратата,
а с нея и себе си.
Пада на земята
тялото студено,
а с него умира
и последната надежда.
Сълзи се стичат по лицето,
а душата ми стене
с последни капки живот.
Трудно опитвам се
да дишам, но още по –
трудно е да извикам,
че самотна съм,
че искам просто
прегръдка топла.
И все повече боли …
© София Русева All rights reserved.
хайде,ще ви издам тайна от кухнята.Трите стиха,които публикувах сега ги писах едно след друго.Виждате колко различна е емоцията.Когато си сам,ти минават всякакви мисли,знаете
Пожелавам ви да чувствате...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
