15.11.2006 г., 12:41 ч.

Дълбини 

  Поезия
488 0 6

Затварям вратата,

а с нея и себе си.

Пада на земята

тялото студено,

а с него умира

и последната надежда.

Сълзи се стичат по лицето,

а душата ми стене

с последни капки живот.

Трудно опитвам се

да дишам, но още по –

трудно е да извикам,

че самотна съм,

че искам просто

прегръдка топла.

И все повече боли …

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??