15 nov 2006, 12:41

Дълбини 

  Poesía
484 0 6

Затварям вратата,

а с нея и себе си.

Пада на земята

тялото студено,

а с него умира

и последната надежда.

Сълзи се стичат по лицето,

а душата ми стене

с последни капки живот.

Трудно опитвам се

да дишам, но още по –

трудно е да извикам,

че самотна съм,

че искам просто

прегръдка топла.

И все повече боли …

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??