Затварям вратата,
а с нея и себе си.
Пада на земята
тялото студено,
а с него умира
и последната надежда.
Сълзи се стичат по лицето,
а душата ми стене
с последни капки живот.
Трудно опитвам се
да дишам, но още по –
трудно е да извикам,
че самотна съм,
че искам просто
прегръдка топла.
И все повече боли …
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© София Русева Todos los derechos reservados
хайде,ще ви издам тайна от кухнята.Трите стиха,които публикувах сега ги писах едно след друго.Виждате колко различна е емоцията.Когато си сам,ти минават всякакви мисли,знаете
Пожелавам ви да чувствате...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
