Затварям вратата,
а с нея и себе си.
Пада на земята
тялото студено,
а с него умира
и последната надежда.
Сълзи се стичат по лицето,
а душата ми стене
с последни капки живот.
Трудно опитвам се
да дишам, но още по –
трудно е да извикам,
че самотна съм,
че искам просто
прегръдка топла.
И все повече боли …
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© София Русева Все права защищены
хайде,ще ви издам тайна от кухнята.Трите стиха,които публикувах сега ги писах едно след друго.Виждате колко различна е емоцията.Когато си сам,ти минават всякакви мисли,знаете
Пожелавам ви да чувствате...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
