Затварям вратата,
а с нея и себе си.
Пада на земята
тялото студено,
а с него умира
и последната надежда.
Сълзи се стичат по лицето,
а душата ми стене
с последни капки живот.
Трудно опитвам се
да дишам, но още по –
трудно е да извикам,
че самотна съм,
че искам просто
прегръдка топла.
И все повече боли …
© София Русева Все права защищены