15 нояб. 2006 г., 12:41

Дълбини 

  Поэзия
487 0 6

Затварям вратата,

а с нея и себе си.

Пада на земята

тялото студено,

а с него умира

и последната надежда.

Сълзи се стичат по лицето,

а душата ми стене

с последни капки живот.

Трудно опитвам се

да дишам, но още по –

трудно е да извикам,

че самотна съм,

че искам просто

прегръдка топла.

И все повече боли …

© София Русева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??