Mar 19, 2007, 8:05 AM

Дълбока Рана

  Poetry
841 0 1

Дълбока рана се обажда в мен,
боли ме тя, не ме оставя,
и нямам миг покой - ни нощ, ни ден
сърцето ми. Не те забравя!
Само търси те зад хиляди неща,
но ти поела си по другата пътека.
Пресъхна вече извора на любовта,
и времето изтече се полека.
Да плача ли или да се моля
да те срещна някаде във времето,
когато за любовта си ще се боря,
макар да ме изгаря пепелно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Енчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...