Mar 19, 2007, 8:05 AM

Дълбока Рана

  Poetry
847 0 1

Дълбока рана се обажда в мен,
боли ме тя, не ме оставя,
и нямам миг покой - ни нощ, ни ден
сърцето ми. Не те забравя!
Само търси те зад хиляди неща,
но ти поела си по другата пътека.
Пресъхна вече извора на любовта,
и времето изтече се полека.
Да плача ли или да се моля
да те срещна някаде във времето,
когато за любовта си ще се боря,
макар да ме изгаря пепелно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Енчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...