ДЪЛГ
"Човекът е на дълг голям обречен"...
е казал някой. Знам ли вече кой?!
Но тази мисъл от дете я помня
и някак си свещена е за мен.
Но що е дълг?!
Дългът за нас какво е?
Замисляме ли се за миг дори?
Забързани, заслушани в прибоя,
вървим напред с приведени глави.
И някак си привиква с туй човекът,
забравил за дълга си той.
Не се замисля и не пита
защо е тук и кой е той?
© Анка Келешева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
