Дългата игричка
Там излезнах аз на двора,
ритам топка,
не е скучно даже
слънцето като се покаже.
После сетих се
да викна Ваньо,
но той забравил да ми каже,
че излиза.
По стълбичките малки
слизах и се сетих
да играя със щипалки!
- Не, не! - викам си
аз. - Те ще ме
ощипят!
И когато
се прибрах, си казах:
- Хубава игра съм си играла
и въобще
не съм скучала!
© Линкин парк All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
